Вяра, надежда, любов - Венцислав Йосифов

Published on September 1, 2026 at 8:54 AM

Понякога си правя равносметка  

за всички трудности и надежди.  

Споделям ги в малък бележник,  

забравям  спомените ненужни.  

Разбирам, че моите делници,  

били са изпълнени с дързост.  

Ще отворя тайните си дневници,  

доброто време ще намеря вътре.  

Младостта смело разтваря криле,  

и бързо отлита, нали?  

Знам как да я върна:  

ще запея  радостна песен,  

някой ще се усмихне,  

ще почувства,

че може да обикне отново.  

Чувствам се силен пред  

хорска жестокост и безразличие.  

Твоята светлина ме води  

по пътя към любовта.  

Ела, за да го извървим заедно.

Ще напиша стих в бутилка  

и ще го хвърля в морето,  

то ще плува като малко корабче.  

Който го открие,  

ще разбере, че за него е  

посланието да лети свободно.  

Ще открие светлината    

от чудотворна икона, която  

движи  речните води.  

Мостът над  реката е протегнал десница.  

Минеш ли по него,  

молитвите се сбъдват.  

Шепа  вода от аязмото,  

всяка болка лекува.  

Случва се чудото!  

Детето с неподвижните нозе  

по поляната задъхано тича.  

Майка му плаче от щастие,  

вярата й го излекува!