Пролет,лято,есен,зима.
Четири сезона.
Четири настроения.
Четири живота.
Пролет(лято,есен,зима).
Клонките на дърветата постепенно
и последователно се нагъстяват с листа.
Набъбват цветове на безброй сочни плодове.
Птиците запяват своята песен.
Слънцето бавно
и почти незабележимо
започва да се прокрадва измежду облаците.
Възражда се цикълът на живота.
Събуждаш ли се и ти?
Виждаш ли светлината през завесите?
Или все още ти е така мрачно
и мудно?
Усещаш ли ветреца по косъмчетата на ръцете ти?
Или все още си обличаш пуловера?
Спираш ли да помиришеш блажения аромат
на априлските цветя?
Или все така с неохота бързаш да ги подминеш…?
Лято(есен,зима,пролет).
Все така зелени багри поят земята.
Цветята са достигнали своят пълен потенциал
и красят моравата с разкош и чар.
Слънцето стопля,направо загаря земята.
Рядко вече има облаци,
на които да мъдриш формите всеки следобед.
Чуват се все още птиците,
но сякаш преуморени.
Прехвръкват от време на време лястовици
в прозорливото небе.
А ти все така не навестяваш градинката с череши,
праскови и други чудни изобилия.
Все така дърпаш завесите,
когато поглъщащите лъчи
се опитат да те намерят.
И все така намираш по цигара време,
на залез-слънце всяка вечер.
Намираш уют в розово-оранжевия небосклон.
Такъв,какъвто никога не ръчи да потърсиш
в утринната роса
или хладния изгрев.
Есен(зима,пролет,лято).
Започва да се мени зелената палитра.
Червено,оранжево,жълто,кафяво.
Топлоцветни багри покриват земята,
стелейки шарен килим плавно и естествено.
Плодовете се разяждат,цветята вехнат.
Птиците една по една се изнизват
по селските жици
и излитат надалеч от задуха
на тягостната атмосфера.
Виждаш ли красота в този процес?
Или го мислиш за преувеличен,
отегчаващ
и мъчителен?
Успяваш ли да разгледаш марките на листата,
подредени като че ли в специален,
уникален за теб ред?
Чуваш ли последния зов на кукувицата?
Или продължаваш да мачкаш поотъпканата пътечка?
Не желаеш да чуеш ни зов,ни песен.
Не отстъпваш поне за миг на оставащите лъчи слънце
да проникнат в отдавна затихналата ти душа.
Зима(пролет,лято,есен).
Оголват се нежните клони
на някога претрупаните дървета.
Цветята бяха отдавна заличени от почвата.
Помена за тях също.
Птиците са далеч,даже по-далеч
и са забравили за предизвикателния им живот тук
и всички песни,които тайно бленуваха да чуеш.
И ти все така си тук.
Все така поглеждаш към неокопаната градинка
с премръзнали луковици,
искайки ти се да се самозасъдят.
Очакваш слънчевите лъчи да те разбудят
измежду завесите с топлината си.
И гледаш към дърветата през прозореца,
чак ти става меланхолично за опорочения им,
неприятен вид.
И все така си тук.
И все така се скиташ сред мислите си,
чудейки се какво не успя да обикнеш в сезоните
(пролет,лято,есен,зима).